Първи урок по каране на ролери

„Да изучиш законите на живота значи да изпиташ поредица от унижения, все едно се учиш да караш кънки. Единственият изход е да се смееш над себе си, заедно със зяпачите.“

Джордж Бърнард Шоу

 

Вчера беше първият ми урок по каране на ролери. Както се казва „По-добре късно отколкото никога“.

Едни добри хора от sportuvam.info са организирали в един от парковете във Велико Търново вечерни забавления с каране на ролери. Срещу символичната сума от 1лв. можеш да си намеш чифт ролери и да караш колкото поискаш между 17:30 и 22:30. Моите деца много се кефят и затова ходим всеки ден. Аз никога не съм се качвала нито на зимни, нито на летни кънки и само седя отстрани на пейката. Събрахме се няколко майки и съчетаваме 2 в 1 – и децата доволни, и ние – майките – също.

Децата няколко пъти ме подканяха и аз да се опитам. Оправдавах се няколко дни ту със силното слънце, ту с липсата на подходяща екипировка (демек чорапи) и т.н. Накрая взех да звуча смешно и обещах, че на другия ден ще си нося чорапи и ще си наема едни ролери. Ама да е в по-ранните часове, когато няма много хора да ми се смеят. Дотук цели две издънки: 1. Не искам да си призная, че ме е страх; 2. Демонстрирам напълно излишна суетност, съобразявайки се как ще изглеждам в очите на хората.

На другия ден отиваме. Аз нося чорапи. Няма мърдане. Шубе ме е, обаче залогът е голям – може да разочаровам децата и това би било много по-голяма издънка, отколкото да падам с ролерите на всяка крачка. Все пак има наколенки, налакътници…Ако трябва с тиксо ще си прилепя декоративни възглавнички за дупето, но на всяка цена трябва да се кача на тези неща! Наемам един чифт ролери и сядам да ги обуя. Децата ме гледат с недоверие. За всеки случай още веднъж повтарям, че много ме е страх. Сашко се оглежда и с широка усмивка ми казва: „Да, но я се огледай! Ти си най-смелата майка в целия парк! Всички други майки си седят по пейките!“. Ако допреди малко имах някакви колебания дали да не се откажа, тези негови думи бетонираха първия урок. Трябваше да го направя. Добре…Видяло се е, че ще се пада. Замислям се кога за последен път в живота си се учих на нещо ново. Толкова отдавна е било, че не се сещам…

Харесва ми, че с децата сме разменили ролите си – аз съм ученик, а те – учители (а защо, за бога, си мисля, че някога е било иначе…?), аз съм плаха, те са уверени, аз не мога, а те са можещите.

Идва най-важният момент, който няма да забравя никога. Моля ги да ми дадат някакви съвети, за да се справя. И те започват един след друг, допълвайки се:

– Не се интересувай от другите! Мисли само за себе си!

– Просто гледай пътя!

– Спри да се страхуваш и се забавлявай!

Ева ме хваща за ръка, за да ми помогне да тръгна, а Сашко ми казва:

– Аз ще бъда наблизо. Ако имаш нужда от мен, просто ме извикай и ще ти помогна.

Нататък историята не е интересна. Децата много ми помагаха и ме окуражаваха. Парапетът край фонтаните – също. Оказа се много по-трудно, отколкото си мислех. Разбрах, че за да се науча, трябва да стана дете поне за един час. И се научих:)

Advertisements

One thought on “Първи урок по каране на ролери

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s